опърля

Речник на българския език

1. опъ̀рля преходен глагол от свършен вид (тип 173tt) редактиране

Значение

опъ̀рлиш, мин. св. опъ̀рлих, мин. прич. опъ̀рлил, св.вж. опърлям.

Грешни изписвания (3)

  • опърлъ
  • упърлъ
  • упърля

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице опър-ля опър-лим
2 лице опър-лиш опър-ли-те
3 лице опър-ли опър-лят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице опър-лих опър-лих-ме
2 лице опър-ли опър-лих-те
3 лице опър-ли опър-ли-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице опър-лех опър-лех-ме
2 лице опър-ле-ше опър-лех-те
3 лице опър-ле-ше опър-ле-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице опърлил съм опърлила съм опърлило съм опърлили сме
2 лице опърлил си опърлила си опърлило си опърлили сте
3 лице опърлил е опърлила е опърлило е опърлили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях опърлил бях опърлила бях опърлило бяхме опърлили
2 лице беше опърлил беше опърлила беше опърлило бяхте опърлили
3 лице беше опърлил беше опърлила беше опърлило бяха опърлили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще опърля ще опърлим
2 лице ще опърлиш ще опърлите
3 лице ще опърли ще опърлят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм опърлил ще съм опърлила ще съм опърлило ще сме опърлили
2 лице ще си опърлил ще си опърлила ще си опърлило ще сте опърлили
3 лице ще е опърлил ще е опърлила ще е опърлило ще са опърлили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да опърля щяхме да опърлим
2 лице щеше да опърлиш щяхте да опърлите
3 лице щеше да опърли щяха да опърлят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм опърлил щях да съм опърлила щях да съм опърлило щяхме да сме опърлили
2 лице щеше да си опърлил щеше да си опърлила щеше да си опърлило щяхте да сте опърлили
3 лице щеше да е опърлил щеше да е опърлила щеше да е опърлило щяха да са опърлили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице опърлел съм опърлела съм опърлело съм опърлели сме
2 лице опърлел си опърлела си опърлело си опърлели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице опърлил съм опърлила съм опърлило съм опърлили сме
2 лице опърлил си опърлила си опърлило си опърлили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм опърлил била съм опърлила било съм опърлило били сме опърлили
2 лице бил си опърлил била си опърлила било си опърлило били сте опърлили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да опърля щяла съм да опърля щяло съм да опърля щели сме да опърлим
2 лице щял си да опърлиш щяла си да опърлиш щяло си да опърлиш щели сте да опърлите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм опърлил щяла съм да съм опърлила щяло съм да съм опърлило щели сме да сме опърлили
2 лице щял си да си опърлил щяла си да си опърлила щяло си да си опърлило щели сте да сте опърлили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих опърлил бих опърлила бих опърлило бихме опърлили
2 лице би опърлил би опърлила би опърлило бихте опърлили
3 лице би опърлил би опърлила би опърлило биха опърлили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
опър-ли опър-ле-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род опър-лен
непълен член опър-ле-ния
пълен член опър-ле-ни-ят
женски род опър-ле-на
членувано опър-ле-на-та
среден род опър-ле-но
членувано опър-ле-но-то
множествено число опър-ле-ни
членувано опър-ле-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род опър-лил
непълен член опър-ли-лия
пълен член опър-ли-ли-ят
женски род опър-ли-ла
членувано опър-ли-ла-та
среден род опър-ли-ло
членувано опър-ли-ло-то
множествено число опър-ли-ли
членувано опър-ли-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род опър-лел
женски род опър-ле-ла
среден род опър-ле-ло
множествено число опър-ле-ли

2. опърля — сег. вр., 3 л., ед. ч.

опърля е производна форма на опърлям (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

3. опърля — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

опърля е производна форма на опърлям (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

4. опърля — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

опърля е производна форма на опърлям (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).