бил опърлил

Речник на българския език

1. бил опърлил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил опърлил е производна форма на опърля (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).