опърлил е

Речник на българския език

1. опърлил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

опърлил е е производна форма на опърля (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. опърлил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

опърлил е е производна форма на опърля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).