опърлил си

Речник на българския език

1. опърлил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

опърлил си е производна форма на опърля (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. опърлил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

опърлил си е производна форма на опърля (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).