опърлило

Речник на българския език

1. опърлило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

опърлило е производна форма на опърля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. опърлило — мин. деят. св. прич. ср. р.

опърлило е производна форма на опърля (мин. деят. св. прич. ср. р.).