опърли

Речник на българския език

1. опърли — сег. вр., 3 л., ед. ч.

опърли е производна форма на опърля (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. опърли — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

опърли е производна форма на опърля (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. опърли — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

опърли е производна форма на опърля (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. опърли — повелително наклонение, ед. ч.

опърли е производна форма на опърля (повелително наклонение, ед. ч.).