опърлеше

Речник на българския език

1. опърлеше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

опърлеше е производна форма на опърля (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. опърлеше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

опърлеше е производна форма на опърля (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).