опърлела

Речник на българския език

1. опърлела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

опърлела е производна форма на опърля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. опърлела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

опърлела е производна форма на опърля (мин. деят. несв. прич. ж. р.).