опърлел

Речник на българския език

1. опърлел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

опърлел е производна форма на опърля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. опърлел — мин. деят. несв. прич. м. р.

опърлел е производна форма на опърля (мин. деят. несв. прич. м. р.).