опърлил

Речник на българския език

1. опърлил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

опърлил е производна форма на опърля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. опърлил — мин. деят. св. прич. м. р.

опърлил е производна форма на опърля (мин. деят. св. прич. м. р.).