опърлила

Речник на българския език

1. опърлила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

опърлила е производна форма на опърля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. опърлила — мин. деят. св. прич. ж. р.

опърлила е производна форма на опърля (мин. деят. св. прич. ж. р.).