опърлели

Речник на българския език

1. опърлели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

опърлели е производна форма на опърля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. опърлели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

опърлели е производна форма на опърля (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).