опърлело

Речник на българския език

1. опърлело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

опърлело е производна форма на опърля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. опърлело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

опърлело е производна форма на опърля (мин. деят. несв. прич. ср. р.).