обезшумя

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение

Сегашно време

	единствено число	множествено число
1 лице	обез-шу-мя	обез-шу-мим
2 лице	обез-шу-миш	обез-шу-ми-те
3 лице	обез-шу-ми	обез-шу-мят

Минало свършено време (аорист)

	единствено число	множествено число
1 лице	обез-шу-мих	обез-шу-мих-ме
2 лице	обез-шу-ми	обез-шу-мих-те
3 лице	обез-шу-ми	обез-шу-ми-ха

Минало несвършено време (имперфект)

	единствено число	множествено число
1 лице	обез-шу-мех	обез-шу-мех-ме
2 лице	обез-шу-ме-ше	обез-шу-мех-те
3 лице	обез-шу-ме-ше	обез-шу-ме-ха

Минало неопределено време (перфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	обезшумил съм	обезшумила съм	обезшумило съм	обезшумили сме
2 лице	обезшумил си	обезшумила си	обезшумило си	обезшумили сте
3 лице	обезшумил е	обезшумила е	обезшумило е	обезшумили са

Минало предварително време (плусквамперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бях обезшумил	бях обезшумила	бях обезшумило	бяхме обезшумили
2 лице	беше обезшумил	беше обезшумила	беше обезшумило	бяхте обезшумили
3 лице	беше обезшумил	беше обезшумила	беше обезшумило	бяха обезшумили

Бъдеще време

	единствено число	множествено число
1 лице	ще обезшумя	ще обезшумим
2 лице	ще обезшумиш	ще обезшумите
3 лице	ще обезшуми	ще обезшумят

Бъдеще предварително време

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	ще съм обезшумил	ще съм обезшумила	ще съм обезшумило	ще сме обезшумили
2 лице	ще си обезшумил	ще си обезшумила	ще си обезшумило	ще сте обезшумили
3 лице	ще е обезшумил	ще е обезшумила	ще е обезшумило	ще са обезшумили

Бъдеще време в миналото

	единствено число	множествено число
1 лице	щях да обезшумя	щяхме да обезшумим
2 лице	щеше да обезшумиш	щяхте да обезшумите
3 лице	щеше да обезшуми	щяха да обезшумят

Бъдеще предварително време в миналото

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щях да съм обезшумил	щях да съм обезшумила	щях да съм обезшумило	щяхме да сме обезшумили
2 лице	щеше да си обезшумил	щеше да си обезшумила	щеше да си обезшумило	щяхте да сте обезшумили
3 лице	щеше да е обезшумил	щеше да е обезшумила	щеше да е обезшумило	щяха да са обезшумили

Преизказно наклонение

Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	обезшумел съм	обезшумела съм	обезшумело съм	обезшумели сме
2 лице	обезшумел си	обезшумела си	обезшумело си	обезшумели сте
3 лице	обез-шу-мел обезшумел е	обез-шу-ме-ла обезшумела е	обез-шу-ме-ло обезшумело е	обез-шу-ме-ли обезшумели са

Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	обезшумил съм	обезшумила съм	обезшумило съм	обезшумили сме
2 лице	обезшумил си	обезшумила си	обезшумило си	обезшумили сте
3 лице	обез-шу-мил обезшумил е	обез-шу-ми-ла обезшумила е	обез-шу-ми-ло обезшумило е	обез-шу-ми-ли обезшумили са

Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бил съм обезшумил	била съм обезшумила	било съм обезшумило	били сме обезшумили
2 лице	бил си обезшумил	била си обезшумила	било си обезшумило	били сте обезшумили
3 лице	бил обезшумил бил е обезшумил	била обезшумила била е обезшумила	било обезшумило било е обезшумило	били обезшумили били са обезшумили

Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щял съм да обезшумя	щяла съм да обезшумя	щяло съм да обезшумя	щели сме да обезшумим
2 лице	щял си да обезшумиш	щяла си да обезшумиш	щяло си да обезшумиш	щели сте да обезшумите
3 лице	щял да обезшуми щял е да обезшуми	щяла да обезшуми щяла е да обезшуми	щяло да обезшуми щяло е да обезшуми	щели да обезшумят щели са да обезшумят

Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щял съм да съм обезшумил	щяла съм да съм обезшумила	щяло съм да съм обезшумило	щели сме да сме обезшумили
2 лице	щял си да си обезшумил	щяла си да си обезшумила	щяло си да си обезшумило	щели сте да сте обезшумили
3 лице	щял да е обезшумил щял е да е обезшумил	щяла да е обезшумила щяла е да е обезшумила	щяло да е обезшумило щяло е да е обезшумило	щели да са обезшумили щели са да са обезшумили

Условно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бих обезшумил	бих обезшумила	бих обезшумило	бихме обезшумили
2 лице	би обезшумил	би обезшумила	би обезшумило	бихте обезшумили
3 лице	би обезшумил	би обезшумила	би обезшумило	биха обезшумили

Повелително наклонение

единствено число	множествено число
обез-шу-ми	обез-шу-ме-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие

единствено число	мъжки род		обез-шу-мен
		непълен член	обез-шу-ме-ния
		пълен член	обез-шу-ме-ни-ят
	женски род		обез-шу-ме-на
		членувано	обез-шу-ме-на-та
	среден род		обез-шу-ме-но
		членувано	обез-шу-ме-но-то
множествено число			обез-шу-ме-ни
		членувано	обез-шу-ме-ни-те

Минало свършено деятелно причастие

единствено число	мъжки род		обез-шу-мил
		непълен член	обез-шу-ми-лия
		пълен член	обез-шу-ми-ли-ят
	женски род		обез-шу-ми-ла
		членувано	обез-шу-ми-ла-та
	среден род		обез-шу-ми-ло
		членувано	обез-шу-ми-ло-то
множествено число			обез-шу-ми-ли
		членувано	обез-шу-ми-ли-те

Минало несвършено деятелно причастие

единствено число	мъжки род	обез-шу-мел
	женски род	обез-шу-ме-ла
	среден род	обез-шу-ме-ло
множествено число		обез-шу-ме-ли