обезшумела съм

Речник на българския език

1. обезшумела съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

обезшумела съм е производна форма на обезшумя (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).