щял съм да съм обезшумил

Речник на българския език

1. щял съм да съм обезшумил — преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да съм обезшумил е производна форма на обезшумя (преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).