обезшумили

Речник на българския език

1. обезшумили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

обезшумили е производна форма на обезшумя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. обезшумили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

обезшумили е производна форма на обезшумя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).