обезшумила съм

Речник на българския език

1. обезшумила съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

обезшумила съм е производна форма на обезшумя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).

2. обезшумила съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

обезшумила съм е производна форма на обезшумя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).