обезшумило съм

Речник на българския език

1. обезшумило съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

обезшумило съм е производна форма на обезшумя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. обезшумило съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

обезшумило съм е производна форма на обезшумя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).