обезшумила

Речник на българския език

1. обезшумила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

обезшумила е производна форма на обезшумя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. обезшумила — мин. деят. св. прич. ж. р.

обезшумила е производна форма на обезшумя (мин. деят. св. прич. ж. р.).