бил е обезшумил

Речник на българския език

1. бил е обезшумил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е обезшумил е производна форма на обезшумя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).