обезшумела

Речник на българския език

1. обезшумела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

обезшумела е производна форма на обезшумя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. обезшумела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

обезшумела е производна форма на обезшумя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).