обезшумеше

Речник на българския език

1. обезшумеше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

обезшумеше е производна форма на обезшумя (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. обезшумеше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

обезшумеше е производна форма на обезшумя (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).