щял е да е обезшумил

Речник на българския език

1. щял е да е обезшумил — преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

щял е да е обезшумил е производна форма на обезшумя (преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).