обезшумели

Речник на българския език

1. обезшумели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

обезшумели е производна форма на обезшумя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. обезшумели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

обезшумели е производна форма на обезшумя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).