обезшумило си

Речник на българския език

1. обезшумило си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

обезшумило си е производна форма на обезшумя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. обезшумило си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

обезшумило си е производна форма на обезшумя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).