начупя

Речник на българския език

начу̀пя преходен глагол от свършен вид (тип 173tt) редактиране

Значение

начу̀пиш, мин. св. начу̀пих, мин. прич. начу̀пил, св.вж. начупвам.

Грешни изписвания (3)

  • начупъ
  • нъчупъ
  • нъчупя

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице на-чу-пя на-чу-пим
2 лице на-чу-пиш на-чу-пи-те
3 лице на-чу-пи на-чу-пят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице на-чу-пих на-чу-пих-ме
2 лице на-чу-пи на-чу-пих-те
3 лице на-чу-пи на-чу-пи-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице на-чу-пех на-чу-пех-ме
2 лице на-чу-пе-ше на-чу-пех-те
3 лице на-чу-пе-ше на-чу-пе-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице начупил съм начупила съм начупило съм начупили сме
2 лице начупил си начупила си начупило си начупили сте
3 лице начупил е начупила е начупило е начупили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях начупил бях начупила бях начупило бяхме начупили
2 лице беше начупил беше начупила беше начупило бяхте начупили
3 лице беше начупил беше начупила беше начупило бяха начупили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще начупя ще начупим
2 лице ще начупиш ще начупите
3 лице ще начупи ще начупят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм начупил ще съм начупила ще съм начупило ще сме начупили
2 лице ще си начупил ще си начупила ще си начупило ще сте начупили
3 лице ще е начупил ще е начупила ще е начупило ще са начупили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да начупя щяхме да начупим
2 лице щеше да начупиш щяхте да начупите
3 лице щеше да начупи щяха да начупят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм начупил щях да съм начупила щях да съм начупило щяхме да сме начупили
2 лице щеше да си начупил щеше да си начупила щеше да си начупило щяхте да сте начупили
3 лице щеше да е начупил щеше да е начупила щеше да е начупило щяха да са начупили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице начупел съм начупела съм начупело съм начупели сме
2 лице начупел си начупела си начупело си начупели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице начупил съм начупила съм начупило съм начупили сме
2 лице начупил си начупила си начупило си начупили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм начупил била съм начупила било съм начупило били сме начупили
2 лице бил си начупил била си начупила било си начупило били сте начупили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да начупя щяла съм да начупя щяло съм да начупя щели сме да начупим
2 лице щял си да начупиш щяла си да начупиш щяло си да начупиш щели сте да начупите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм начупил щяла съм да съм начупила щяло съм да съм начупило щели сме да сме начупили
2 лице щял си да си начупил щяла си да си начупила щяло си да си начупило щели сте да сте начупили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих начупил бих начупила бих начупило бихме начупили
2 лице би начупил би начупила би начупило бихте начупили
3 лице би начупил би начупила би начупило биха начупили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
на-чу-пи на-чу-пе-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род на-чу-пен
непълен член на-чу-пе-ния
пълен член на-чу-пе-ни-ят
женски род на-чу-пе-на
членувано на-чу-пе-на-та
среден род на-чу-пе-но
членувано на-чу-пе-но-то
множествено число на-чу-пе-ни
членувано на-чу-пе-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род на-чу-пил
непълен член на-чу-пи-лия
пълен член на-чу-пи-ли-ят
женски род на-чу-пи-ла
членувано на-чу-пи-ла-та
среден род на-чу-пи-ло
членувано на-чу-пи-ло-то
множествено число на-чу-пи-ли
членувано на-чу-пи-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род на-чу-пел
женски род на-чу-пе-ла
среден род на-чу-пе-ло
множествено число на-чу-пе-ли