начупили

Речник на българския език

1. начупили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

начупили е производна форма на начупя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. начупили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

начупили е производна форма на начупя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).