начупел

Речник на българския език

1. начупел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

начупел е производна форма на начупя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. начупел — мин. деят. несв. прич. м. р.

начупел е производна форма на начупя (мин. деят. несв. прич. м. р.).