начупил съм

Речник на българския език

1. начупил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

начупил съм е производна форма на начупя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. начупил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

начупил съм е производна форма на начупя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).