начупило
1.
начупило —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.
начупило
е производна форма
на начупя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).
2.
начупило —
мин. деят. св. прич. ср. р.
начупило
е производна форма
на начупя (мин. деят. св. прич. ср. р.).