начупило

Речник на българския език

1. начупило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

начупило е производна форма на начупя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. начупило — мин. деят. св. прич. ср. р.

начупило е производна форма на начупя (мин. деят. св. прич. ср. р.).