начупела

Речник на българския език

1. начупела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

начупела е производна форма на начупя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. начупела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

начупела е производна форма на начупя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).