начупи

Речник на българския език

1. начупи — сег. вр., 3 л., ед. ч.

начупи е производна форма на начупя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. начупи — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

начупи е производна форма на начупя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. начупи — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

начупи е производна форма на начупя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. начупи — повелително наклонение, ед. ч.

начупи е производна форма на начупя (повелително наклонение, ед. ч.).