начупело

Речник на българския език

1. начупело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

начупело е производна форма на начупя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. начупело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

начупело е производна форма на начупя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).