начупели

Речник на българския език

1. начупели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

начупели е производна форма на начупя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. начупели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

начупели е производна форма на начупя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).