начупила

Речник на българския език

1. начупила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

начупила е производна форма на начупя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. начупила — мин. деят. св. прич. ж. р.

начупила е производна форма на начупя (мин. деят. св. прич. ж. р.).