начупил
1.
начупил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
начупил
е производна форма
на начупя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
начупил —
мин. деят. св. прич. м. р.
начупил
е производна форма
на начупя (мин. деят. св. прич. м. р.).