начупил си

Речник на българския език

1. начупил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

начупил си е производна форма на начупя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. начупил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

начупил си е производна форма на начупя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).