начупил е

Речник на българския език

1. начупил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

начупил е е производна форма на начупя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. начупил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

начупил е е производна форма на начупя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).