изця̀ло
—
наречие
(тип 188)
Значение
нареч.
1. До краен предел, напълно. Построявам изцяло. Разрушавам изцяло.
2. В пълен размер, в целия обем, напълно. Печеля изцяло от писане. Издържам го изцяло аз.
1. До краен предел, напълно. Построявам изцяло. Разрушавам изцяло.
2. В пълен размер, в целия обем, напълно. Печеля изцяло от писане. Издържам го изцяло аз.
Синоними
- общо взето, общо, накуп, изобщо, заедно, наедно
- напълно, съвсем, дибидюс, досущ, без остатък, топтан, от главата до петите, открай докрай, от игла до конец, всичко
- подробно, издъно, до дъно, издълбоко, из основи, из корен, основно, радикално, докрай
- на един дъх, изведнъж, из един път, анблок
- като цяло
- наведнъж, без колебание
- навсякъде
- безрезервно, безусловно
- изключително
- окончателно
- цялостно
- нацяло, без изключение
Грешни изписвания (3)
- езцяло
- езцялу
- изцялу