дибидюс

Речник на българския език

дибидю̀с — наречие (тип 188) редактиране

Значение

нареч. Остар. Напълно, съвсем. Тръгнала дибидюс гола.

Синоними

Грешни изписвания (3)

  • дебедюс
  • дебидюс
  • дибедюс

Връзки