накуп

Речник на българския език

наку̀п наречие (тип 188) редактиране

Значение

нареч.
1. На едно място, във вид на куп. Събрах книгите накуп.
2. За хора — на едно място, заедно, вкупом. Те излязоха накуп.

Грешни изписвания (1)

  • нъкуп