топтан

Речник на българския език

топта̀н некласифицирана дума (тип 500) редактиране

Значение

нареч. Разг.
1. Заедно, на едро, на един път. Продавам всичката стока топтан.
2. Всички, заедно, вкупом. Ще свършим работата топтан.

Грешни изписвания (1)

  • туптан