грош

Речник на българския език

грош съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

гро̀шът, гро̀ша, мн. грошо̀ве, (два) гро̀ша, м.
1. ист. Стара монета от 20 стотинки.
2. Дребна монета.
Не давам пукнат грош(за някого или за нещо). Разг. Нищо не давам, защото смятам, че не заслужава или не струва.
Без пукнат грош съм.Разг. Нямам никакви пари, останал съм без пари.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. грош
непълен член гро-ша
пълен член гро-шът
мн.ч. гро-шо-ве
членувано гро-шо-ве-те
бройна форма гро-ша
звателна форма