изфъфля

Речник на българския език

1. изфъ̀фля преходен глагол от свършен вид (тип 173tt) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • езфъфлъ
  • езфъфля
  • изфъфлъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице из-фъф-ля из-фъф-лим
2 лице из-фъф-лиш из-фъф-ли-те
3 лице из-фъф-ли из-фъф-лят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице из-фъф-лих из-фъф-лих-ме
2 лице из-фъф-ли из-фъф-лих-те
3 лице из-фъф-ли из-фъф-ли-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице из-фъф-лех из-фъф-лех-ме
2 лице из-фъф-ле-ше из-фъф-лех-те
3 лице из-фъф-ле-ше из-фъф-ле-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изфъфлил съм изфъфлила съм изфъфлило съм изфъфлили сме
2 лице изфъфлил си изфъфлила си изфъфлило си изфъфлили сте
3 лице изфъфлил е изфъфлила е изфъфлило е изфъфлили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях изфъфлил бях изфъфлила бях изфъфлило бяхме изфъфлили
2 лице беше изфъфлил беше изфъфлила беше изфъфлило бяхте изфъфлили
3 лице беше изфъфлил беше изфъфлила беше изфъфлило бяха изфъфлили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще изфъфля ще изфъфлим
2 лице ще изфъфлиш ще изфъфлите
3 лице ще изфъфли ще изфъфлят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм изфъфлил ще съм изфъфлила ще съм изфъфлило ще сме изфъфлили
2 лице ще си изфъфлил ще си изфъфлила ще си изфъфлило ще сте изфъфлили
3 лице ще е изфъфлил ще е изфъфлила ще е изфъфлило ще са изфъфлили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да изфъфля щяхме да изфъфлим
2 лице щеше да изфъфлиш щяхте да изфъфлите
3 лице щеше да изфъфли щяха да изфъфлят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм изфъфлил щях да съм изфъфлила щях да съм изфъфлило щяхме да сме изфъфлили
2 лице щеше да си изфъфлил щеше да си изфъфлила щеше да си изфъфлило щяхте да сте изфъфлили
3 лице щеше да е изфъфлил щеше да е изфъфлила щеше да е изфъфлило щяха да са изфъфлили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изфъфлел съм изфъфлела съм изфъфлело съм изфъфлели сме
2 лице изфъфлел си изфъфлела си изфъфлело си изфъфлели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изфъфлил съм изфъфлила съм изфъфлило съм изфъфлили сме
2 лице изфъфлил си изфъфлила си изфъфлило си изфъфлили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм изфъфлил била съм изфъфлила било съм изфъфлило били сме изфъфлили
2 лице бил си изфъфлил била си изфъфлила било си изфъфлило били сте изфъфлили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да изфъфля щяла съм да изфъфля щяло съм да изфъфля щели сме да изфъфлим
2 лице щял си да изфъфлиш щяла си да изфъфлиш щяло си да изфъфлиш щели сте да изфъфлите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм изфъфлил щяла съм да съм изфъфлила щяло съм да съм изфъфлило щели сме да сме изфъфлили
2 лице щял си да си изфъфлил щяла си да си изфъфлила щяло си да си изфъфлило щели сте да сте изфъфлили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих изфъфлил бих изфъфлила бих изфъфлило бихме изфъфлили
2 лице би изфъфлил би изфъфлила би изфъфлило бихте изфъфлили
3 лице би изфъфлил би изфъфлила би изфъфлило биха изфъфлили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
из-фъф-ли из-фъф-ле-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род из-фъф-лен
непълен член из-фъф-ле-ния
пълен член из-фъф-ле-ни-ят
женски род из-фъф-ле-на
членувано из-фъф-ле-на-та
среден род из-фъф-ле-но
членувано из-фъф-ле-но-то
множествено число из-фъф-ле-ни
членувано из-фъф-ле-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-фъф-лил
непълен член из-фъф-ли-лия
пълен член из-фъф-ли-ли-ят
женски род из-фъф-ли-ла
членувано из-фъф-ли-ла-та
среден род из-фъф-ли-ло
членувано из-фъф-ли-ло-то
множествено число из-фъф-ли-ли
членувано из-фъф-ли-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-фъф-лел
женски род из-фъф-ле-ла
среден род из-фъф-ле-ло
множествено число из-фъф-ле-ли

2. изфъфля — сег. вр., 3 л., ед. ч.

изфъфля е производна форма на изфъфлям (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

3. изфъфля — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

изфъфля е производна форма на изфъфлям (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

4. изфъфля — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

изфъфля е производна форма на изфъфлям (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).