изфъфлили

Речник на българския език

1. изфъфлили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

изфъфлили е производна форма на изфъфля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изфъфлили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

изфъфлили е производна форма на изфъфля (мин. деят. св. прич. мн. ч.).