щял съм да съм изфъфлил

Речник на българския език

1. щял съм да съм изфъфлил — преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да съм изфъфлил е производна форма на изфъфля (преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).