изфъфлела

Речник на българския език

1. изфъфлела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изфъфлела е производна форма на изфъфля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изфъфлела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

изфъфлела е производна форма на изфъфля (мин. деят. несв. прич. ж. р.).