щяла е да е изфъфлила

Речник на българския език

1. щяла е да е изфъфлила — преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

щяла е да е изфъфлила е производна форма на изфъфля (преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).