изфъфлел

Речник на българския език

1. изфъфлел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изфъфлел е производна форма на изфъфля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изфъфлел — мин. деят. несв. прич. м. р.

изфъфлел е производна форма на изфъфля (мин. деят. несв. прич. м. р.).